Това е моят блог и аз решавам какво да публикувам в него. Не съм длъжна да давам обяснение на никой за своите стихове , разкази и всички останали. Ако вие сте се припознали в тях, това си е вече ваш личен проблем, може би здравословен. Приятно четене на всички добронамерени хора , посетили ме, а на останалите мога само да се усмихна 🖕
Постинги в блога от Юни, 2023 г.
26.06.2023 13:37 -
Аркси и Антоан - Моята приятелка беше
Текст Искра Хубенова (Аркси) Музика и изпълнение Антоан Антонов Аранжимент Бойко Иванов
26.06.2023 10:36 -
:)
Стига ви толкова :)
26.06.2023 09:47 -
Егото велико
Всяка прилика с лица исъбития е случайна :)
Днес приятел е със теб,а пък утре - враг.
Разклоняващ се човек, във душата с мрак.
С двеста профила безкрай пише ти писма,
Мисли, че живее в рай, наранявайки жена.
Има его, че е Бог, но и той е като нас -
от Слънцето се храни с ток и изпитва страст.
Мисли, че недостижим ще е винаги, но не -
остава да е непростим той от моето сърце.
Лъже нагло, за да вярваш на невинните очи...
гледаш сляпо и не вдяваш, че крои злини.
Що е то се чудя аз, и до днес не знам -
но ще дойде онзи час, в който ще е сам.
Днес приятел е със теб,а пък утре - враг.
Разклоняващ се човек, във душата с мрак.
С двеста профила безкрай пише ти писма,
Мисли, че живее в рай, наранявайки жена.
Има его, че е Бог, но и той е като нас -
от Слънцето се храни с ток и изпитва страст.
Мисли, че недостижим ще е винаги, но не -
остава да е непростим той от моето сърце.
Лъже нагло, за да вярваш на невинните очи...
гледаш сляпо и не вдяваш, че крои злини.
Що е то се чудя аз, и до днес не знам -
но ще дойде онзи час, в който ще е сам.
26.06.2023 09:19 -
4.07 - неизпратени писма
4.07
Непрегърнато е тялото ми от ръцете ти...
А толкова желая да усетя пак твоята топлина... И дъхът ти ухаещ на нежност. Защо не го правиш, какво те спира? Защо те е страх да ме докоснеш?
Обещахме си да не говорим за любов, след онова бурно проникване както го нарече, а то дори не беше такова. Ти само ме докосна по онова горещо място... и спря. А беше толкова хубаво и опияняващо, че не преставам да мисля за този отминал, единствен момент, случил се между нас някога...Макар и незавършен докрай...
Трудно ли е да ми кажеш, че и ти го искаш? Виждам го в очите ти, усещам го по кожата ти - желанието - извира от теб, но ти не смееш да го пуснеш...
А аз умирам... Искам с цялата си същност да ме докосват тези твои топли и силни ръце, после да се разлееш в мен и аз в теб...
Ето това крещях на ум, когато беше до мен. Крещях, но без глас... Сега спокоен ли си? Задоволи ли любопитството си?
Обещахме си да не говорим за любов... Обещахме си да не го повтаряме. Обещанията уж са затова - за да се спазват. Но докога ще издържим? Би ли издържал? А аз?
Ще те чакам в стаята, в нашия хотел... Ще я познаеш. На вратата ще пише 4.07...
2019год.
А толкова желая да усетя пак твоята топлина... И дъхът ти ухаещ на нежност. Защо не го правиш, какво те спира? Защо те е страх да ме докоснеш?
Обещахме си да не говорим за любов, след онова бурно проникване както го нарече, а то дори не беше такова. Ти само ме докосна по онова горещо място... и спря. А беше толкова хубаво и опияняващо, че не преставам да мисля за този отминал, единствен момент, случил се между нас някога...Макар и незавършен докрай...
Трудно ли е да ми кажеш, че и ти го искаш? Виждам го в очите ти, усещам го по кожата ти - желанието - извира от теб, но ти не смееш да го пуснеш...
А аз умирам... Искам с цялата си същност да ме докосват тези твои топли и силни ръце, после да се разлееш в мен и аз в теб...
Ето това крещях на ум, когато беше до мен. Крещях, но без глас... Сега спокоен ли си? Задоволи ли любопитството си?
Обещахме си да не говорим за любов... Обещахме си да не го повтаряме. Обещанията уж са затова - за да се спазват. Но докога ще издържим? Би ли издържал? А аз?
Ще те чакам в стаята, в нашия хотел... Ще я познаеш. На вратата ще пише 4.07...
2019год.
26.06.2023 09:03 -
Донеси ми сладко
Така ми нагарча, че мога
като дракон да хвърлям искри.
Събрала съм доста отрова,
може даже да я разделим...
Така ми нагарча, че мога
да изям десет торти за час.
Донеси ми паста и сода
удави нечовешкия бяс.
Донеси ми всичкото сладко,
нека днес то да бъде за мен.
Нека бъде дори и за кратко
малко сладък горчивият ден.
2019г.
като дракон да хвърлям искри.
Събрала съм доста отрова,
може даже да я разделим...
Така ми нагарча, че мога
да изям десет торти за час.
Донеси ми паста и сода
удави нечовешкия бяс.
Донеси ми всичкото сладко,
нека днес то да бъде за мен.
Нека бъде дори и за кратко
малко сладък горчивият ден.
2019г.
