Пази се от хората, мило дете,
че са алчни и толкова зли.
Омайват със думи твойто сърце
а после го мачкат с лъжи.

Говорят за теб куп неверни неща
и интриги безкрайни плетат.
Разпиляват с омраза добрата душа
и си лягат спокойни да спят.

Имат празни очи - без капка любов,
ще ги видиш по мръсния цвят.
Но не знаят, че в този кратък живот
всичко лошо се връща назад!

Жертви търсят умело за своя храна
и във тях няма истински смях.
Като змии се въдят те по света...
Ти пази се, не си като тях! 

1. Не ме следвай във моите нощи,
не ме следвай във моите дни.
Болка пазя във себе си още,
а сърцето кърви ли, кърви.

2. Отиди си, не гледай към мене -
аз съм студ и умряла душа.
Нека бъда на себе си бреме.
Ти не искай от мен любовта.

Пррипев:
Леден айсберг не се разтопява -
плува смело във свои води.
И на бурите той отстоява
даже много от тях да боли.

3. Не сънувай очите ми черни -
те са черни от тежки сълзи.
И тъгуват от думи неверни,
а зад тях самотата пълзи.

4. Отиди си, недей да желаеш
между нас да искри топлина.
Забрави и недей да мечтаеш!
Аз съм тяло със празна душа. 

<sup>Опустя и тази къща -
няма лъч и топлина…
Няма кой да се завръща
там под старата липа…

Веят клоните дървета,
и тъгуват през нощта.
Чудят се и те къде са
пъстроцветните листа...

Все едно, че вчера беше -
виждам мъничко дете...
Помня как и там искреше
радост в милото лице...

Ала тази стара къща
тъмна днес е и отвън…
Няма кой да се завръща ..
Беше просто като сън.
21.09.2022г.</sup>

Отдавна аз не мога да обичам…
На гроба си написах послеслов
"Тук загина тъжното момиче,
убито от несбъдната любов…"

Сега светът ми вече ще е тих-
ни болка има, ни прикриващ смях ...
Живях сама, а пък след всеки стих
аз исках просто жива да не бях….

Изричах името ти в хиляди писма,
заспивах във измислени мечти...
За тебе бях поредната жена
но вече няма да ме заболи...

Аз тяло съм без никакво сърце...
Добавих ред към моя послеслов:
Убита бе от мъжките ръце,
и без това не чувстваше любов…"