Животът има ли смисъл,

когато е празно до тебе?

Когато поредната мисъл

удря, боли, та чак стене.

Животът има ли смисъл,

когато душата ти страда

и болна заспива с умисъл,

че другият ден ще е клада.

Животът има ли смисъл,

когато приятели няма…

и стихове сто си изписал,

а всичко е бездна и яма?

Животът има ли смисъл

или той е сън непробуден?

Съдбата ни кой е написал,

защо всеки днес е изгубен?

31.05.2023г.

Аз няма да премествам планини
и язовири няма даже да преплувам…
От слънцето не ще крада лъчи
и няма тайно тебе да сънувам.  

Защото ти си истина една,
която е реална и е моя.
Прегръщам нежно твоята душа -
оставам в нея и ще бъда твоя!
 

Няма значение твоите дрехи
колко са лъскави, колко искрят
щом във душата ти обич не свети
и щом във сърцето ти тлее се мрак.  

Няма значение твойта усмивка
колко е бяла и как тя искри,
когато отвътре си счупена мивка
и няма лекарство, а само боли.  

Няма значение колко богат си
и колко имота има зад теб,
щом без приятели скиташ в деня си
и щом си най-тъжния, снежен човек.  

Но има ли слънце в душата ти бедна
пак ще изгрееш дори през нощта.
Ще свети сърцето, дори да е бездна -
знай, диамантът блести и в калта!

 

 Сърцата ни са се оплели
в безкрайно сладкия екстаз.
Влюбени и полудели
целуват се със луда страст.

  Огън и вълни бушуват,
бури с ветрове ехтят.
Мълнии над нас лудуват,
но очите ни блестят.  

Аз съм твоето момиче,
ти си моето момче.
Тебе вечно ще обича
мойто влюбено сърце.  

И дори да ме убият
ще съм твоя и в смъртта.
Теб от мен не ще изтрият,
ти си всичко на света.   

На Наско ♥️

 

Как се става поетеса ме запита кака Деса -
аз веднага във захлас й предложих среща в нас. 
Съгласи се тя горката там да учим правилата,
рими двама да редим и до сутрин да стоим.  

Оттогава всеки ден кака Деса е при мен -
на земята, на кревата, на градинката в тревата
рими си редим безброй, те прииждат на порой -
ах, че сладка поетеса се оказа кака Деса!