отминаха вече, а паля звезди...
Чакам да дойдеш по светлия път,
че тъжен и празен без теб е светът.
Черни сълзи има в мойте очи -
Замина си ти... Безкрайно боли...
Черни сълзи падат в мойта душа -
няма ли лек и за тази тъга???
Снимката стара стои все така -
пронизва жестоко дори и плътта -
Усмихваш се мило, но болка кърви -
тихо простенва през черни сълзи. (х2)
Черни сълзи има в мойте очи -
Замина си ти... Безкрайно боли...
Черни сълзи падат в мойта душа -
няма ли лек и за тази тъга???
с най-красивата, прелестна музика.
И от всичките ноти събрани
да не остане за другите музи.
Композирай ме в твоите мисли,
изсвири ме докрай, с изнемога.
И разкъсай ти чувствата скрити
да не загинем двама, за Бога..
Погали ме по струните нежно,
изсвири най-прекрасната песен.
Че сърцето изгаря в копнежа
и желае те в сън непонесен.
Колко песни съм изпял,
но не виждам вече смисъл…
За кого ли съм живял?
Подарявах любовта си,
давах своето сърце…
Разпилявах се в страстта си,
ала още съм дете.
Вярвах сляпо на лъжите,
и протягах пак ръце…
Празни все са, а сълзите
мокрят тъжното лице.
Тази песен ще е тиха,
като спомен след порой…
Колко малко само исках…
А е пуст животът мой.