Това е моят блог и аз решавам какво да публикувам в него. Не съм длъжна да давам обяснение на никой за своите стихове , разкази и всички останали. Ако вие сте се припознали в тях, това си е вече ваш личен проблем, може би здравословен. Приятно четене на всички добронамерени хора , посетили ме, а на останалите мога само да се усмихна 🖕
Постинги в блога от Март, 2023 г.
31.03.2023 10:11 -
Не е урок, за да се учи...
Не е урок, за да се учи -
отвътре идва, от сърцето.
Може да не се получи
понякога, но за което
ти главата не обръщай,
не се сърди, че няма рима…
С любов към нея се обръщай
и вдъхновение ще има.
Търси я ти и в радостта си,
търси я и в света чудесен.
Разказвай й за любовта си
и даже тя ще стане песен.
Поезията е изкуство,
от Бога дар е за душата.
До теб ли е не ти е пусто,
приятелка е на съдбата.
Не е урок, за да се учи -
отвътре идва, от сърцето!
Заповядайте в моята фейсбук група за музика, стихове и изкуство на адрес:
https://www.facebook.com/groups/poetry.music.smile
30.3.2023г.
отвътре идва, от сърцето.
Може да не се получи
понякога, но за което
ти главата не обръщай,
не се сърди, че няма рима…
С любов към нея се обръщай
и вдъхновение ще има.
Търси я ти и в радостта си,
търси я и в света чудесен.
Разказвай й за любовта си
и даже тя ще стане песен.
Поезията е изкуство,
от Бога дар е за душата.
До теб ли е не ти е пусто,
приятелка е на съдбата.
Не е урок, за да се учи -
отвътре идва, от сърцето!
Заповядайте в моята фейсбук група за музика, стихове и изкуство на адрес:
https://www.facebook.com/groups/poetry.music.smile
30.3.2023г.
30.03.2023 08:38 -
Крила
Крила Author Adelina Ivanova (Аркси)
Аз имах крила и летях
високо към свойте мечти.
Усмихната винаги бях
с огряни от слънце очи.
Не вкусвах от сладкия грях,
правех на всички добро.
Превръщах сълзите на смях,
макар да ме срещаше зло.
Понякога беше ме страх
от хорските думи за мен,
но с песен те ставаха прах
и пеех с крила всеки ден.
Но както щастливо летях
веднъж в полумрака стаен
човек да се моли видях -
откъснах крилата от мен.
Дарих му ги с малко тъга,
той взе ги и в миг полетя,
а аз с песента на уста
останах без свойте крила.
29.03.2023г.
Аз имах крила и летях
високо към свойте мечти.
Усмихната винаги бях
с огряни от слънце очи.
Не вкусвах от сладкия грях,
правех на всички добро.
Превръщах сълзите на смях,
макар да ме срещаше зло.
Понякога беше ме страх
от хорските думи за мен,
но с песен те ставаха прах
и пеех с крила всеки ден.
Но както щастливо летях
веднъж в полумрака стаен
човек да се моли видях -
откъснах крилата от мен.
Дарих му ги с малко тъга,
той взе ги и в миг полетя,
а аз с песента на уста
останах без свойте крила.
29.03.2023г.
28.03.2023 16:15 -
Най - вярната в живота ти жена
26.03.2023 15:10 -
А аз съм топла
А аз съм топла, толкова съм топла,
че даже ми завижда пролетта…
В косите южен вятър се заплита
и гали нежно моята душа..
А аз съм топла, толкова гореща,
че даже лятото е без слова…
За миг застанеш ли дори насреща
аз мога с обич теб да изгоря.
Пази се ти, че грея като слънце
и светъл лъч във мен е любовта.
Веднъж посееш ли любовно зрънце
грижи се ти за него от душа.
че даже ми завижда пролетта…
В косите южен вятър се заплита
и гали нежно моята душа..
А аз съм топла, толкова гореща,
че даже лятото е без слова…
За миг застанеш ли дори насреща
аз мога с обич теб да изгоря.
Пази се ти, че грея като слънце
и светъл лъч във мен е любовта.
Веднъж посееш ли любовно зрънце
грижи се ти за него от душа.
25.03.2023 13:51 -
Призрачен грях
Ти си във мен мойта тъмна страна
и изваждаш от там всичко мръсно.
И даряваш душата ми с мрачна храна,
от която си хапвам по-късно.
Ти си моите демони черни и зли,
и си нощ без луни и без звуци.
Аз не виждам във теб нито смях, ни очи,
но течеш като в празни улуци.
Ти си трън и бодил, и тънка игла
във сърцето ми нежно забити.
И си толкова мил, като кажеш ела
с думи нежни, от болка разбити...
Ти си черния цвят на мойто лице
и гневът от устата безцветен.
Все копнея със моите нежни ръце
да направя животът ти цветен.
Но не мога дори да докосна със тях
твоя мрак и отново пленена
аз оставам до теб като призрачен грях
и монета на две разделена.
и изваждаш от там всичко мръсно.
И даряваш душата ми с мрачна храна,
от която си хапвам по-късно.
Ти си моите демони черни и зли,
и си нощ без луни и без звуци.
Аз не виждам във теб нито смях, ни очи,
но течеш като в празни улуци.
Ти си трън и бодил, и тънка игла
във сърцето ми нежно забити.
И си толкова мил, като кажеш ела
с думи нежни, от болка разбити...
Ти си черния цвят на мойто лице
и гневът от устата безцветен.
Все копнея със моите нежни ръце
да направя животът ти цветен.
Но не мога дори да докосна със тях
твоя мрак и отново пленена
аз оставам до теб като призрачен грях
и монета на две разделена.
