За теб съм аз луна красива,

и имам приказна душа.

Обичам те и съм щастлива!

Не искам друго на света.

Кралица съм на твойте нощи

и пазя любовта ни с плам.

Някой, ако против нас е още

ще падне лошо и не знам…

Не знам какво ще му се случи

когато стана много зла.

Но сигурно ще си получи

заслуженото от душа.

С теб сърцето ми е цяло,

виждам всяка красота.

Като нежно огледало

си за мене ти сега.

 Днес все повече използваме думи-чуждици в нашето общуване, най-вече в интернет комуникациите. Там има много изрази, които за някой са както непонятни, така и странни. Днес ще разгледаме една от тези думи, а именно думата трол.     Какво значи трол? Обяснено с две думи това е човек, който постоянно пише някакви тъпи и негативни коментари, съдържащи по-често обидни думи и клевети към някого. Освен коментари той създава и подобни постове, където излива мръсната си и злобна енергия. После си ляга спокойно вечерта и заспива доволен, че е свършил поредната интрига в този ден. Троловете са психично болни създания. Те виреят в по хиляда сайта с по няколко профила. Чудя се как не ги объркват… Обиждат всичко що видят, измислят интриги, клевети, кълнат….и всички лошо, което си помислите. С една дума ще ги разпознаете отдалеч. И когато ги познаете бягайте колкото се може по-бързо от тях! Ето това означава думата трол и изобщо не е красива.  

 Тя фея е красива на морето -
вълните носи в своите коси.
Голямо е в душата й сърцето,
преливащо от песни и мечти.

Нощем на брега присяда тихо,
а пясъкът е нейното легло.
Луната изпод облаците скрито
наднича и намига й с око.

Тогава проговаря тя във рими
и стихове чудесни й реди.
А после и с мелодии красиви
облича ги, за да ги прероди.

А след това запява за морето,
за пясъка, за вятъра дори
Излива думите си след което
изчезва тя във морските води.

Но всяка вечер феята вълшебна
идва там, на приказния бряг.
И чувства се така, че е потребна
със песните си в този шарен свят.

 Дали не сбърках като дадох шанс на някой хора поне десет пъти? Дадох им шанс да се поправят, да заличат грешките си, да продължат напред на чисто. Но те отново и отново го пропиляваха. Играеха си с доверието ми, забождаха ми ножове в гърба, не спираха да интригантстват…  А аз просто се надявах на промяна. Но тя не идваше. С всеки изминал ден разбирах, че аз всъщност нямах ШАНС с тях. Нямах шанс да ги променя към по-добро…"Вълкът козината си мени, но нравът не!" . Не видях смисъл повече да се обръщам към тях и с добро. Пропиляни шансове. Пропиляна енергия и време с такива хора… Хора, които не разбират от добра дума. Затова е време да дам шанс на себе си и на моето време. Слънцето е чудесно днес. Усмихвам се и аз.  

Кафето - то ме ободрява,
събужда ме и разведрява.
Вдига в мен адреналина,
ставам бърза за седмина.  

Кафето - то ми дава сила,
с него чувствам аз закрила.
Само чашка и политам,
всичко със замах помитам.  

Кафето - всеки ден го пия
по чашка две и не го крия.
То е моето лекарство
срещу всякакво злобарство.