Сънувах нощес пак твоята снимка,

милвах с ръцете си твойте коси.

Сякаш завързан като със примка

пропадам дълбоко във мойте мечти.

На живо не зная дали си красива

тъй както по снимките виждам те все.

Какво от това - нали си щастлива

и аз съм щастлив, с доволно сърце.

Когато със теб говоря си в чата

усещам, че мога аз пак да летя.

Като облаче бяло понесло се в мрака

е тъжната моя, самотна душа.

И бих се оженил за теб виртуално,

само да кажеш красивото да.

Не бой се то няма да бъде реално,

просто за чата, дори ей така.

Недей да четеш какво пак написах.

Понякога глупости ръся навред.

И май че аз вече се много улисах…

Дай да си лягаме, съмва се в пет.