Излъга ме ти и жестоко рани ме,
страдах за тебе години наред.
Виках на сън след твоето име -
огъня в мене стана на лед.

Унесено пиех чаша след чаша,
Свих се във ъгъла, тихо ридах...
От сянката своя вече се плаша -
бил ли съм тук, или не бях...

Припев: 
Цигара догаря... Лети ден след ден...
Болката пари и тъй съм студен...
Любовта е прокоба и вещица зла,
вярвам единствено аз на смъртта.

Тръгни си от моите мисли, момиче,
нали си със него - там остани!
Дано пък и той като теб не обича,
защото ще рони после сълзи.

Какво ми направи, та тъй ме омая
защо от душата сърцето ми взе?
Дали ще обикна друга - не зная...
или любовта ми сама ще умре?