Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: twohearts
Категория: Поезия
Прочетен: 88602
Постинги: 144
Коментари: 59
Гласове: 282
Постинг
25.09.2022 11:03 - Няма кой да се завръща
Автор: twohearts Категория: Изкуство   
Прочетен: 515 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 25.09.2022 11:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Опустя и тази къща -
няма лъч и топлина…
Няма кой да се завръща
там под старата липа…

Веят клоните дървета,
и тъгуват през нощта.
Чудят се и те къде са
пъстроцветните листа...

Все едно, че вчера беше -
виждам мъничко дете...
Помня как и там искреше
радост в милото лице...

Ала тази стара къща
тъмна днес е и отвън…
Няма кой да се завръща ..
Беше просто като сън.
21.09.2022г.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. roden - Истинско е
27.09.2022 00:08
Така е и с човека - опустява, няма кой да се завръща, тъгува през нощта за пъстроцветните листа, а помни залязващата радост, но ето вече тъмно е и вън, и няма кой да се завръща, защото всичко беше сън... А дали е така? Дали тази пустош не е сън, не е кошмар? Обаятелен кошмар. Старата къща се възобновява много по-лесно и приятно отколкото строеж на нова къща, на ново място под чужди дървета. Старата къща е с познат двор, с познати спомени и само трябва да я ремонтираме, да видим защо протече, защо я опустихме, да я заздравим, както и себе си, и отново да поканим в нея онзи, който "умряхме". Старата къща сме ние, които се самонапуснахме, обринени от нетърпение за забогатяване, поради което станахме голтаци и сега плачем по онзи слънчев живот в онази наша къща. Липи се садят, но къщата е една.
цитирай
2. twohearts - :)
27.09.2022 08:51
Здравей, това в това стихотворение не са метафори, обрисувана е жесткоата истина как селата от ден на ден повече обезлюдяват... Благодаря ти за прекрасния коментар и поздрави :)
цитирай
3. roden - Метафора
27.09.2022 14:07
Да, това е жестоката истина за българското село и тя ме боли, защото съм израснал в това село. Но писах метафорично, защото всичко пред очите ни е метафора. Всичко говори, та и пищи към вътрешния ни свят, та дано видим, чуем и се преобърнем. Защото това, което виждаме, което ни натъжава, не е нищо друго освен материализираната ни душевност. Пред огледало сме. Накъдето и да погледне човек, всичко е огледален образ на душевния и духовния свят на човечеството. Ако бяхме красиви, живи хора, светът, както и селската къща в него, щяха да са красиви, живи. Всъщност метафората е реалност, колкото и странно да звучи това.
цитирай
Търсене

Архив