Това е моят блог и аз решавам какво да публикувам в него. Не съм длъжна да давам обяснение на никой за своите стихове , разкази и всички останали. Ако вие сте се припознали в тях, това си е вече ваш личен проблем, може би здравословен. Приятно четене на всички добронамерени хора , посетили ме, а на останалите мога само да се усмихна 🖕
Постинги в блога
19.06.2023 10:17 -
А ВИЕ ЗНАЕТЕ ЛИ ?
19.06.2023 08:00 -
Детски спомен
Words from Thomas: "Remember when we were little, when summer lasted forever? When we made new friends, perhaps even had a romantic fling..? I wanted to capture with music the feeling I had many times as a kid growing up, when summer was over, and autumn came. The good memories, the new exciting feelings of love, friendship and joy. A place we took for granted as kids, and often long for in our later years." ------------------------------------------
А бяхме просто весели деца,
влюбени в живота и в игрите
Тъй искренни и с прелестна душа,
със огън и със плам в очите...
И помня как лудувахме навън,
до късно, даже през нощта.
Смехът ни - най-кристален звън
огласяше наоколо света.
Ти бе най-русото хлапе,
със сините очи като морето
Щом видеше те моето сърце
подксачаше като от гръм превзето.
Но дойде ден във който ти
замина за страна далечна...
Остави в мен безброй сълзи
и снимка, дето ще е вечна.
---------------------
А бяхме просто весели деца,
влюбени в живота и в игрите
Тъй искренни и с прелестна душа,
със огън и със плам в очите...
И помня как лудувахме навън,
до късно, даже през нощта.
Смехът ни - най-кристален звън
огласяше наоколо света.
Ти бе най-русото хлапе,
със сините очи като морето
Щом видеше те моето сърце
подксачаше като от гръм превзето.
Но дойде ден във който ти
замина за страна далечна...
Остави в мен безброй сълзи
и снимка, дето ще е вечна.
---------------------
16.06.2023 06:33 -
ПОСЛЕДЕН СТИХ (НА БАЩА МИ)
А пък времето сякаш е спряло
и стрелките не мърдат напред.
Уж е цветно, а в мен посивяло
е сърцето и пълно със лед.
То утеха без теб не намира,
и не спира да плаче в нощта.
Болка реже го сякаш умира
Как ще кара така? До кога?
Даже стихове вече не пиша -
мойте рими умряха със теб…
И сега аз съм просто излишна,
и е тъмно всичко навред.
Този стих май ще бъде последен,
но на теб ще го пак посветя.
и стрелките не мърдат напред.
Уж е цветно, а в мен посивяло
е сърцето и пълно със лед.
То утеха без теб не намира,
и не спира да плаче в нощта.
Болка реже го сякаш умира
Как ще кара така? До кога?
Даже стихове вече не пиша -
мойте рими умряха със теб…
И сега аз съм просто излишна,
и е тъмно всичко навред.
Този стих май ще бъде последен,
но на теб ще го пак посветя.
16.06.2023 06:30 -
БЯГАЙ ДАЛЕЧЕ
Някой хора са злобни в сърцето
и в душата са черни и зли,
сякаш нямат си кът под небето,
сякаш нямат за друго очи.
Със измислици хранят се денем,
а пък нощем сънуват лъжи…
Сутринта, някой път преди седем
те си правят кафе от кавги.
Вместо с обич навън да излязат,
да посеят там малко добро,
мислят все в чий живот да навлязат
и да сторят поредното зло.
Тези хора са болни от подлост
и не знаят какво е любов.
Имат те без покритие гордост…
Не помага и божият зов.
Ако срещнеш ги бягай далече,
бързо те се познават, помни.
Недопускай да бъдеш въвлечен
в примитивните техни игри.
и в душата са черни и зли,
сякаш нямат си кът под небето,
сякаш нямат за друго очи.
Със измислици хранят се денем,
а пък нощем сънуват лъжи…
Сутринта, някой път преди седем
те си правят кафе от кавги.
Вместо с обич навън да излязат,
да посеят там малко добро,
мислят все в чий живот да навлязат
и да сторят поредното зло.
Тези хора са болни от подлост
и не знаят какво е любов.
Имат те без покритие гордост…
Не помага и божият зов.
Ако срещнеш ги бягай далече,
бързо те се познават, помни.
Недопускай да бъдеш въвлечен
в примитивните техни игри.
14.06.2023 06:07 -
Малко, бяло сладуранче
Пак е слънце и препича,
а по двора коте тича -
скача то и си играе,
че е жега хич не хае.
Малко, бяло сладуранче,
пухкаво като юрганче -
гони пеперудки пъстри.
С име кой ще ми го кръсти?
В него няма хич умора,
то обича да е с хора.
Гушка се като човече
и е много смело вече.
а по двора коте тича -
скача то и си играе,
че е жега хич не хае.
Малко, бяло сладуранче,
пухкаво като юрганче -
гони пеперудки пъстри.
С име кой ще ми го кръсти?
В него няма хич умора,
то обича да е с хора.
Гушка се като човече
и е много смело вече.