А аз съм топла, толкова съм топла,
че даже ми завижда пролетта…
В косите южен вятър се заплита
и гали нежно моята душа..

А аз съм топла, толкова гореща,
че даже лятото е без слова…
За миг застанеш ли дори насреща
аз мога с обич теб да изгоря.

Пази се ти, че грея като слънце
и светъл лъч във мен е любовта.
Веднъж посееш ли любовно зрънце
грижи се ти за него от душа.

 Ти си във мен мойта тъмна страна
и изваждаш от там всичко мръсно.
И даряваш душата ми с мрачна храна,
от която си хапвам по-късно.

Ти си моите демони черни и зли,
и си нощ без луни и без звуци.
Аз не виждам във теб нито смях, ни очи,
но течеш като в празни улуци.

Ти си трън и бодил, и тънка игла
във сърцето ми нежно забити.
И си толкова мил, като кажеш ела
с думи нежни, от болка разбити...

Ти си черния цвят на мойто лице
и гневът от устата безцветен.
Все копнея със моите нежни ръце
да направя животът ти цветен.

Но не мога дори да докосна със тях
твоя мрак и отново пленена
аз оставам до теб като призрачен грях
и монета на две разделена.

 Не си цапай сърцето с омраза,

не поглеждай назад, не плачи.

Днес отново се слънце показа -

ще те сгрее то с топли лъчи.

 

Развържи си косата красива

и очите измий си с роса

Ти ще бъдеш отново щастлива,

с преродена и чиста душа.

 

Вятър духа, пак облаци идват,

ще вали, ала ти се не бой.

Вече няма как да те стигнат,

и далеко от тебе е той.

 

Не си цапай сърцето с омраза, 

не поглеждай назад, не плачи.

Ето, слънцето пак се показа,

ще те сгрее със свойте лъчи.

21.03.2003г.

Девет месеца вече те няма,
помен правя за твойта душа…
Гори свещта, сърцето е яма -
една безкрайна и зла тишина.

Гори свещта, аз стихове пиша…
Тялото мое е леден кристал…
Даже не зная и то дали диша…
животът без теб е тъй опустял…

Гори свещта и няма те вече,
последен пламък в нея искри…
дали си на близо или си далече,
някой ден ще се срещнем, нали?

  Чудя се често защо повечето хора са такива лицемери и двуличници?
Винаги са там, където някой ги ласкае, говори им хубави неща и не коментира лошите им черти никога.
Ако някой дръзне да покаже лошата им страна те веднага го отритват и очернят с измислиени лъжи и клевети.
И едва ли не този, който им е казал истината е кривият им макарон за всичко.
Започват да творят различни интриги по адрес на кривия макарон и да петнят по неговото име, само и само защото енаранил великото им его.
За тях е важно да елеминират макарона на всяка цена, за да продължат да се издигат нагоре, макар и с лъжи.
Чудя се как може такива хора да живеят щастливо и дали изобщо са щастливи?
Те искат на всяка цена да достигнат славата си с фалшиво ласкателство, коментарчета със сърчица и разни любвеобилни думички, които разбира се и те не са истински.
Стигат до там, че започват да си правят по повече профили и започват да коментират сами себе си, като че ли някой ще им повярва.
С тези профили те нападат макарона и в съобщения започват да го обиждат и дори да го кълнат, защото видиш ли той някога им изкарал керливата риза на бял свят и не бил писал ласкави мнения за тях.
Има обаче и невинни хора, които им вярват и понякога ми е жал за вярващите.
Но какво мога да направя за вярващите?
Реално нищо, освен да ги оставя да си очукат и те главите и те да станат крив макарон, което все някoга ще се случи и с тях, защото такива хора нямат никакви спирачки.
Да, те не се спират нито пред предупреждения, нито пред нормални, човешки разговори, нито пред добронамереността - тъпчат всичко наред.
И защо го правят?
Ами да ви кажа честно и аз нямам идея защо го правят - може би така се хранят с чужда енергия, като онези, които наричат енергийни вампири, или пък за да станат известни по някакъв долен начин?
Някой беше казал: "Не гаси другия, за да светиш".

Може да ме последвате  и във фейсбук, ако желаете: 

https://www.facebook.com/Adelina8888/